Tell Yunatsite

Селищна могила Юнаците

 

    Селищната могила Юнаците,наричана още „Плоската могила", е разположена в северозападната част на Горнотракийската низина, на 1,5 км, югозападно от с. Юнаците, Пазарджишко. Тук се срещат двете главни планински вериги на Балканския полуостров- Балкано-Средногорската и Рило-Родопската, а между тях тече р. Марица. Върху тераса на единия ръкав от старото корито на нейния средногорски приток, р. Тополница, се намира селищната могила. Тя е с изключително важно географско разположение в район, където от най-дълбока древност минава главният Евроазиатски път от югоизток на северозапад, свързващ Егейско-Анатолийската област с Балканския полуостров и Централна Европа. Могилата е с форма на пресечен конус с диаметър на долната основа 110 м. и височина 12м.
    Първото и описание правят братя Шкорпил през 1898 г. в книгата си „Първобитните люде в България". През 1939 г. под ръководството на Васил Миков от Народния археологически музей - София, се предприемат археологически разкопки. К. Христович пише във в. "Лъча" за предстоящите проучвания, като продчертава че селищната могила е един от най-интересните и ценни за науката праисторически обекти в страната и в Европа.
    В публикацията за първите разкопки В. Миков изтъква значението на могилата като посочва, че находките са уникални не само за България, но и за цяла Югоизточна Европа. Те показват връзките на областта с Анатолия в Мала Азия , Егейските острови , Македония и Унгария.
Тази оценка се споделя и от Владимир Милойчич, който през 1949 г. в книгата си, посветена на хронологията на неолита и ранната бронзова епоха в Югоизточна и Средна Европа, пише, че селищната могила при с. Юнаците, е еталонен паметник за установяване на хронологията и периодизацията на халколита и бронзовата епоха в западната част на Горнотракийската низина. Той определя три културни пласта на селищната могила - Юнаците І - ІІІ, като културата на ранната бронзова епоха, открита в пласт Юнаците ІІ, той нарича „култура Юнаците".
Поради голямото научно значение на многопластовата могила Юнаците, през 1976 г. започват редовни археологически разкопки, провеждани от Археологически институт с музей при БАН, София и Окръжен исторически музей - Пазарджик. Научни ръководители са проф. Румен Катинчаров и Величка Мацанова. Проучванията обхващат цялата източна част на могилата.
От 1981г. експедицията на Юнаците става международна с участието на руски специалисти. Ръководител на руския екип е проф. д-р Николай Я. Мерперт от Археологически институт - Руска академия на науките, Москва.
    В резултат на българо-руските разкопки на обекта са проучени: средновековен некропол /ХІІІ-ІV в./; селище и римско укрепление /І-ІV в./; тракийско селище /І хил. пр. Хр./. През 1989г. завършва проучването и на пласта от ранната бронзова епоха /ІІІ-ІІ хил. пр. Хр./, който е с най-голяма дебелина от аналогичните обекти в България. Разкрити са 17 последователни селища, съществували и през трите етапа на ранната бронзова епоха. Резултатите от тези разкопки имат изключително значение за изясняване на хронологията и периодизацията на бронзовата епоха в България и за решаване на редица въпроси, свързани с етногенезиса на траките. Започнато бе проучването и на последното селище от каменно-медната епоха /халколит/, /в края на V-нач. на ІV хил. пр. Хр./.
    През 2002г. започна реализацията на нов българо-гръцки научен проект-„Западните части на Тракия през халколитната епоха-селищна могила Юнаците и нейната околност". Изпълнители на проекта са Археологически институт с музей при БАН, София, община Пазарджик - Регионален исторически музей-Пазарджик и National Hallenic Research Foundation / KERA-NHFR/, Гърция. Ръководители на екипа от Българска страна са ст. н.с. д-р Явор Бояджиев, Стоилка Терзийска-Игнатова и Величка Мацанова. От гръцка страна ръководител е д-р Йоанис Асланис. Резултатите от 30 -годишните археологически разкопки на селищна могила Юнаците са изключително важни за праисторическата наука. Разкрити са нови сведения за структурата на селищата , домостроителството, икономиката, духовния живот и погребални практики на най-древните обитатели на могилата, живели тук в продължение на няколко хилядолетия през халколита и ранната бронзова епоха. Проучванията на 6-метровия пласт от бронзовата епоха, както и сондажите в полето западно от могилата, показват, че първоначалните селища са имали предварително замислена кръгова планировка, с централна незастроена площ и укрепителна система на северната част на селището, състоящата се от ров и дървена палисада. Установена е двуделна структура на селищата - една част от тях е разположена върху издигнатия хълм, а другата представлява открито селище, намиращо се в полето западно от могилата.Проучените 42 жилища от първите два етапа на ранната бронзова епоха показват, че те са наземни, изграждани са от забити в земята дървени колове, преплетени с пръти и измазани с дебел слой от глина, примесена със слама. Имали са обикновено правоъгълен план с едно и по-рядко с две помещения. Елементи от интериора на къщите са засводената пещ, изградени на място зърнохранилища, площадка за сушене на зърно, подвижни каменни ръчни мелници /хромели/. Открити са сечива от камък, кремък, кост, рог на елен, керамични съдове и други битови предмети. В последните осем хоризонта от този пласт, отнесени към третия етап на ранната бронзова епоха, са разкрити 9 жилища, които показват приемственост в строителната техника, но като основна форма се налага апсидната постройка /с дъговидна задна стена/.
    Освен за материалния бит на раннобронзовото население на Юнаците, разкопките дават ценни сведения и за духовния му живот и погребални практики. Особено важни са откритите погребения на деца до едногодишна възраст, извършени чрез трупополагане в свито положение /хокер/, в ями или специални керамични урни, поставени под пода на жилищата или под основата на пещта. При някои е открит и гробен инвентар от накити и керамични съдове.
С изчерпване на раннобронзовия пласт на Юнаците, разкопките продължават с проучване на последното селище от предходната халколитна епоха, отнесено към ІІІ фаза на късния халколит в България. Пред изследователите се разкриват свидетелства за трагичната съдба на неговите жители. Селището е опожарено, а хората стават жертва вероятно на вражеско нападение. Откритите човешки скелети на мъже, жени и деца в повечето случаи лежат върху пода на жилищата сред разтрошени керамични съдове и домашен инвентар, затрупани с големи парчета горели стенни мазилки, овъглени греди и дъски от покривите на къщите. Позите,в които са открити говорят, че те са паднали там, където смъртта ги е застигнала. Част от скелетите са обгорели от разразилия се жилищен пожар. За тяхната насилствена смърт говорят и антропологическите изследвания, които установяват, че един от черепите е пробит най-вероятно с бойна брадва.
В пределите на селището са фиксирани и още няколко човешки скелета, положени в поза хокер-традиционен начин на погребване през този период. Анализът на тези гробове обаче говори, че погребенията са извършени при необичайни обстоятелства, без гробно съоръжение и инвентар и без определено подреждане. Вероятно част от оцелелите жители са успели да погребат набързо част от загиналите свои съплеменници, нямайки възможност да извършат необходимия ритуал в некропола на селището. Така загиват последните къснохалколитни обитатели на Юнаците, а заедно с тях и високата им култура. Свидетелство за нея са проучените до момента 15 жилища, изградени с глинобитна техника. В една от къщите е открита стена, последователно измазвана с червена и бяла боя. Освен традиционните пещи, работни площадки и зърнохранилища, в една от къщите бяха проучени и две съоръжения за съхраняване на месо /своеобразни „хладилници"/, каквито не са известни от други синхронни халколитни селища.
На селищна могила Юнаците предстои проучването на останалата част от културния пласт на късния и ранния халколит.
Ключовото географско положение на селищна могила Юнаците определя и голямото значение на провежданите на обекта разкопки. Точните стратиграфски наблюдения и откритите материали ще спомогнат за прецизиране на хронологията и периодизацията на халколита и ранната бронзова епоха не само в България, но и на Балканите и цяла Югоизточна Европа. Те са важен изворов материал и за установяване на взаимните връзки и културни контакти на обитателите на могилата с населението от съседните територии през праисторическия период.


Tell Yunatsite

 

    The Yunacite tell,'called also "The flat mound" is situated in the Northwestern of the* Upper Thracian lowland, some 1.5 km southwest from the vil-lage of Yunatsite, Pazardzhik district. This is the place where the two main mountain chains of the Balkans meet - the Balkano-Srednogorian and Rilo-Rhodopean, and between them the river Maritsa flows. The tell is situated on a terrace of one of the branches of the old runway of its Srednogorian tributary - the river Topolnitsa. Its geographical location is of great importance, in a region where, from the remotest time on, the main Eurasian route leads across from Southwest to Northwest, connecting the Aegea and Anatolia with the Balkans and Central Europe. The tell itself has a shape of frustum of a cone with diameter at the base of 110 m and elevation of 12 m. Its first descrip-tion is made by the Schkorpil brothers in 1898 in their book "The primitive folks in Bulgaria". In 1939, archaeological excavations began, under the direction of Yassil Mikov from the National archaeological museum - Sofia. K. Hristovich wrote in the newspaper "Lucha" about the forthcoming survey, underlining that the tell is one of the most interesting and precious prehistoric sites in the country and in Europe. In the publication of the first excavations V. Mikov emphasizes the importance of the tell, pointing that the finds are unique not only for Bulgaria, but for all of the Southeastern Europe. They show the connections of the region with Asia Minor, Aegean islands, Macedonia and Hungary. This valuation is shared by Vladimir Miloichich. In his 1949 book, devoted to the chronology of the Neolithic and Early Bronze Age in Southeast and Central Europe, wrote that the Yunatsite tell is a standard for the periodization and chronology of the Chalkolithic and Early Bronze Age in the western part of the Upper Thracian lowland. He defines three cultural levels of the site - Yunatsite I-III. The culture of the Early Bronze Age, discovered in Level II he names "The Yunatsite Culture". Because of the great scientific importance of the multi layer site Yunatsite, in 1976 regular archaeological excavations began. They were provided by the National Archaeological institute with museum of Bulgarian Academy of Science and the Regional museum of history - Pazardzhik. The directors are Professor Roumen Katincharov and Velichka Matsanova. The excavations embraced the whole eastern part of the tell. From 1981 the expedition became international with the participation of Russian specialists. The director of the Russian team is Professor Nicolay J. Merpert from the Archaeological institute of the Russian Academy of Science, Moscow.
As a result of Bulgarian-Russian excavations in the tell were unearthed: Medieval cemetery (XIII-XIV century), settlement and Roman fortification (I millennium BC). In 1989 finished the excavations of the Early Bronze Age layer (III-II millennia BC), which is the thickest from that period in Bulgaria. Seventeen consecutive settlements existed during the three stages of the Early Bronze Age. The results are of great importance for the chronology and periodization of the Bronze Age in Bulgaria and for solving a chain of problems, connected with the ethno genesis of the Thracians. The excavation of the last Copper Age (Chalkolithic - end of the V and the beginning of the IV millennium BC) settlement began. In 2002 started the realization of a new Bulgarian-Greek scientific project - "The western parts of Thrace during the Chalkolithic period - The Yunatsite tell and its surroundings", produced by Archaeological institute with museum - BAS (Sofia), Municipality of Pazardzhik, the Regional museum of history - Pazardzhik and National Hallenic Research Founda tion (KERA - NHFR), Greece. The directors of the team are Professor Javor Boyadzhiev, Stoilka Terzijska-Ignatova, Velichka Matsanova and Professor Ioanis Aslanis.
The results from the 30 years of survey of the Yunatsite tell are of extreme importance for the prehistoric science. Some new data had been revealed - for the settlement structure, architecture, economy, spiritual life and burial practices of the earliest inhabitants of the tell, who lived here for several millennia during the Chalkolithic and the Early Bronze Age.
The survey of the 6 meter layer from the Bronze Age, as well as the drill in the field westwards from the tell show, that the primary settlements had had a preliminary designed circular plan, with central, not built-up are and fortification at the western part of the settlement. A dual structure of the settlements had been recognized - one part is situated on the raised mound, and the other was an open site - in the field west from the tell. The unearthed 42 houses from the first two stages of the Early Bronze Age show that they are built from stakes, fixed in the ground and wattle, plastered with thick plaster of clay mixed with straw. Usually they were rectangular in plan, with one, seldom two premises. The interior consists of domed oven, in situ built storage vessels, platform for grain drying, mobile grind stone. Some implements made from stone, flint stone, bone, antler had been revealed in there, as well as ceramic vessels and other stuff of life. In the upper eight building levels of this layer, related to the third stage of the Early Bronze Age, 9 houses were revealed, and they show continuity in the building technique, but the main plane turns to be the apsidal house (with arched back wall).
Besides the data for the daily life of the early Bronze Age inhabitants of Yunatsite, the excavations revealed some interesting information for the spiritual life and the burial practices. Of great importance are the discovered infant graves. The children were inhumated in contracted position, in pits, or special ceramic jar, placed under the floor of the house or under the oven base. In some of them grave goods were discovered - adornments and ce-ramic vessels.
With the depletion of the Bronze Age layer of Yunatsite, the excavations continued in the last settlement of the preceding Chalkolithic period, belonging to the third stage of the Late Chalkolithic in Bulgaria. Researchers revealed evidence for the tragic destiny of its inhabitants. The settlement was fired, and the people became victims of probable hostile assault. The discovered skeletons of males, females and children are lying directly on the house floors, amongst scattered vessels and household inventory, all covered by large pieces of burnt house walls, carbonized beams and planks from the roofs. The positions they were discovered proved that they had fallen there, where the death caught them. Some of the skeletons were burned by the blaze in the house. The violent death is proved by the anthropological survey, which points that one of the sculls was penetrated by a battle axe. In the frames of the settlement several more human skeletons were found. They were buried in the usual contracted position - traditional for the period. But the analysis of the graves proves that the burials were conducted un-der extraordinary circumstances - without grave pit and inventory and without definite arrange-ment. It is possible that part of the survivors succeeded to bury in a hurry some of their tribe-mates, without having the chance to commit the ritual in the cemetery, which up till now is not discovered, but undoubtedly existed in the area around the site.
This is how the last Chalkolithic inhabitants of Yunatsite perished, and with them - their high material and spiritual culture. Evidence of it are the discovered 15 house, built in terrestrial technique. In one of the houses a wall was discovered - painted consecutive in white and red. Besides the traditional ovens, platforms and deposit vessels, in one of the house were discovered two devices for storing meat (some kind of primitive "fridges") not known from other settlements of that period. The Late Chalkolithic pottery from Yunacite reveals the eminent skills of the prehistoric potters, who were able to combine exquisite shapes with sophisticated and complex decorative patterns. The diversity in incised, relief and graphite and red painted decoration reveals the rich fantasy and the high aesthetical taste of the prehistoric master.
The excavations of the Yunatsite tell are going on with the exploration of the rest of the settlements from the Late and Early Chalkolithic periods.
The key geographical location of the Yunatsite tell defines the extreme importance of the excavations there. The precise strati-graphical observations and the discovered material will be useful for specifying of the chronology and periodization of the Chalkolithic and Early Bronze Age, not only for Bulgaria, but also for the Balkans and the whole of Southeastern Europe. They are significant source for revealing the mutual connections and cultural contacts of the inhabitants of the tell with the population of the neighboring territories during the prehistoric period.

 

 

 

 

=> Back to home page...

 

 

 

Regional Historical Museum of Pazardzhik
Regional Historical Museum of Pazardzhik
Regional Historical Museum of Pazardzhik
Regional Historical Museum of Pazardzhik
Regional Historical Museum of Pazardzhik
Regional Historical Museum of Pazardzhik